5 jul 2007, 11:06

Вълшебнико 

  Poesía
692 0 8
Онзи вятър, на който прошепна,
да ме стигне.
Да спре във очите ми...
Той се скри в премалялата шепа
на момиче, от огън застигнато...
Разгоря го.
И пламна сърцето й.
Този вятър разлумваше огъня...
Твойта сянка пълзи по лицето й.
Още вярва.
Гори омагьосана.
.......................... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??