Когато седна над листа...
Когато искам да споделям!?
Над мен надвисва най-тежката скала.
Скала на моята човешка мисъл.
Дали е нужно да го споделя?
Дала и нужно да го пиша?
Но силата, духа във мен ме карат!!!
На листа аз да го опиша.
Посланик съм на мисли тежки.
На мъката, че този свят умира.
И не защото той е стар...
Умира, защото нараним е...
Раната не спира да кърви...
Не спира да напомня, че Господ
хора нас ни сътвори!?
Защо тогава толкова сме зли?
Че себе си прогонваме от рая!!!
© Ангел Todos los derechos reservados