Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина
си носи́ за празник и за бой!
От душата – чудна медовина,
кой с надежда не отпива, кой?!
Семенца от думите поройни
хващат се за камък, никне цвят.
А сърцето с хиляди пробойни
знае обич... въпреки Сократ. :)
"Аз знам, че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." (Сократ)
© Todos los derechos reservados