Догаря бавно залезът зад хълма.
Небето мълчаливо червенее.
Рояк от хора вие се безмълвно
там, дето малко гробище пустее...
Разкъсват тишината ято птици,
за дом по-топъл дълъг път поели.
Две черни перли, скътани в зеници,
ги гледат изпод вежди побелели.
В разплаканата гробищна алея
до стария бор с малката чешмица
угасващият залез бавно тлее
в очите на прегърбена старица... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse