13 ene 2023, 22:35

Въпрос 

  Poesía » Filosófica
466 1 1

 

Не ми се пише и не ми се смее,

не ми се плаче и не ми се мре,

не ми се жалва, а ми се живее –

не в полусенки, ами в цветове.

 

Не искам фалш, не искам дигиталност –

„хай дефинишън”, шок от „тик и ток”…

Аз искам простичка реалност,

без приложения и кю ар код.

 

Не ми се иска… Не, не ми се иска.

И аз живея точно ей така –

на мене, както ми се иска,

без цифровизирана преизподня.

 

Така съм аз и малко още други –

не сме стандартни елементи…

Просто, не.

 

А вие там – в матрицата сте луди…

Или сте както казва Ботев –

стадо от овце!

 

Българи – ахмаци!

Такива ли сте…

Или не?

(въпросът е риторичен)

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много точно казано/написано : " Не искам фалш, не искам дигиталност +хай дефинишън+, шок от „тик и ток”…Аз искам простичка реалност,без приложения и кю ар код.... " Споделям също тия мисли ... и риторични въпроси!!!
Propuestas
: ??:??