Въпрос

13.01.2023 г., 22:35 ч.

Поезия » Философска

499 1 1

Не ми се пише и не ми се смее,

не ми се плаче и не ми се мре,

не ми се жалва, а ми се живее –

не в полусенки, ами в цветове.

Не искам фалш, не искам дигиталност –

„хай дефинишън”, шок от „тик и ток”…

Аз искам простичка реалност,

без приложения и кю ар код.

Не ми се иска… Не, не ми се иска.

И аз живея точно ей така –

на мене, както ми се иска,

без цифровизирана преизподня.

Така съм аз и малко още други –

не сме стандартни елементи…

Просто, не.

А вие там – в матрицата сте луди…

Или сте както казва Ботев –

стадо от овце!

Българи – ахмаци!

Такива ли сте…

Или не?

(въпросът е риторичен)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nassko76 (Nastimir)

2023-11-14T22:12:19+02:00

Много точно казано/написано : " Не искам фалш, не искам дигиталност +хай дефинишън+, шок от „тик и ток”…Аз искам простичка реалност,без приложения и кю ар код.... " Споделям също тия мисли ... и риторични въпроси!!!