Понякога ми се иска да викам,
но знам, че никой няма да чуе.
Чудя се дори защо ми се вика,
лигльо голям ли съм, или пък позьор?
Ако можех само да разкарам
този товар от мен, без никой да разбере,
бих заживял безгрижен -
ще съм доволен от малкото.

Искам да знам откъде съм се пръкнал.
Искам да знам защо съм тук.
Искам да вярвам, че има прчина
да дишам, да обичам и да страдам дори.

Любовта ми дар ли е
и има ли граници, количество?
Ако я пръскам тъй безразборно,
ще дойде ли ден, във който ще секне?

Не искам и да си го помислям!
Без любов, била тя и несподелена,
половин човек ще си, човеко!
Сянка на сянката, безплътна, студена...

За това ти благодаря, любов,
че съществуваш!
Тъй сладко тровиш душата,
ума и същността ми дори,
че сега седя и размишлявам
над доброто и злото
и тормози ме въпросът
аз ин ли съм или ян?

Толкова се изморих да бягам
и от теб избягах дори.
Уморен съм и искам да поседна,
глътка въздух и малко вода.

Роден за това ли съм?
Да давам любов без колебание,
да падам на колене, да моля,
да показвам душата ми пред тълпата
и да се надявам някой да види
човека между редовете, а не редовете.