Върни се

12 mar 2006, 1:29

Poesía

861 0 0

Сърцето плаче,
а мислите нахлуват във душата.
Очите, още влажни,
гледат безпокойно в огледалото на мрака
с надеждата да видят
светлина сред тъмнината.
Ала виждат само болка,
една умираща душа,
и думите отиват си с душата,
проблясва само мъничка сълза...
Това съм аз,
щом ти като мираж се изпари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Върни се

Искате да прочетете повече?

Propuestas