Върви си!
Днес ти ме молиш за прошка,
преглътнал мъжката си гордост, виновно пред мене стоиш.
Кълнеш се, че всичко е било само грешка,
че никога повече няма да ми изневериш...
И може би е вярно... не зная,
но нямам сили да пробвам отново.
Не мога, защото още помня края...
сега ме молиш, а е твърде скоро...
Все още помня как ме лъжеше безсрамно,
за да виждаш нея - другата жена.
Колко нощи съм те чакала напразно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse