Вървя по старата алея,
с напукан от кютюците асфалт...
За мене есента е епопея...
И в нея дълго бих живял!
Прехвърчат покрай мен листата
и стелят цветния килим...
Възторгва се във мен душата.
Денят ми е неповторим!
Това е циганското лято...
И то ме милва с мека длан!
От туй съм награден богато...
Възторгът ми е без таван! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.