4.07.2013 г., 9:41 ч.  

Вървя по старата алея 

  Поезия » Пейзажна
440 0 3
Вървя по старата алея,
с напукан от кютюците асфалт...
За мене есента е епопея...
И в нея дълго бих живял!
Прехвърчат покрай мен листата
и стелят цветния килим...
Възторгва се във мен душата.
Денят ми е неповторим!
Това е циганското лято...
И то ме милва с мека длан!
От туй съм награден богато...
Възторгът ми е без таван! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??