Вътре ...

perov (Валдемар)
83 96

13 ago 2014, 9:01

Poesía » De amor

495 0 2

Нещо невидимо нас ни свързва -

аромати някакви или вълни,

макар далечни пак се търсим,

не ние - нашите души...

Докосваш се тихичко до мен,

аз те чувствам и усещам

като топъл полъх в мрачен ден,

ръце протягам, но не срещам

твойте нежни пръсти

и изтръпнал, вцепенен,

отново те загръщам в мене, вътре...

Там те аз творя и те създавам

от капчици сутрешна роса,

истинска, магична незабрава,

понякога различна, като пухкав сняг,

каквато, мила, те познавам

и каквото ти си всичко...

И те сънувам...,

но това е вече лично...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.