Вътре ...

perov (Валдемар)
83 96

13.08.2014 г., 9:01 ч.

Поезия » Любовна

510 0 2

Нещо невидимо нас ни свързва -

аромати някакви или вълни,

макар далечни пак се търсим,

не ние - нашите души...

Докосваш се тихичко до мен,

аз те чувствам и усещам

като топъл полъх в мрачен ден,

ръце протягам, но не срещам

твойте нежни пръсти

и изтръпнал, вцепенен,

отново те загръщам в мене, вътре...

Там те аз творя и те създавам

от капчици сутрешна роса,

истинска, магична незабрава,

понякога различна, като пухкав сняг,

каквато, мила, те познавам

и каквото ти си всичко...

И те сънувам...,

но това е вече лично...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.