В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ.
И ти се ѝска сред свои да сѝ.
Баща и майка с душѝ в пустота -
По теб да не вехнат сред самота.
.............................................................................
Върнѝ се, върнѝ! -
Не е срамòтно ! -
Сред свои ще сѝ! -
Ще е страхотно!...
© Стоян Минев Todos los derechos reservados
родено и пораснало не в България, а в Хикс-ландия и несвикнало поради местния език с нашенските ударения и интонации в самите изречения, но живо интересуващо се от родния си език и то - живия език, говорещ се днес в Родината на родителите му.
Многоточието е, защото винаги има нещо недоизказано, което четящият поне за себе си може би ще иска да добави.