27.02.2016 г., 10:12 ч.

Вътрешна борба... вътрешен глас... 

  Поезия » Философска
459 0 3

В чужбѝна не è кой знае какво.
Няма го там родното заревò.
Нямаш и усет, че принадлежѝш.
И без достойнство търпѝш и мижѝш.
Ѝде ти често да скубеш косѝ.
И ти се ѝска сред свои да сѝ.
Баща и майка с душѝ в пустота -
По теб да не вехнат сред самота.

 

.............................................................................

 

Върнѝ се, върнѝ! -
Не е срамòтно ! -
Сред свои ще сѝ! -
Ще е страхотно!...

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ударенията са заради родната диаспора - заради някое българче,
    родено и пораснало не в България, а в Хикс-ландия и несвикнало поради местния език с нашенските ударения и интонации в самите изречения, но живо интересуващо се от родния си език и то - живия език, говорещ се днес в Родината на родителите му.
    Многоточието е, защото винаги има нещо недоизказано, което четящият поне за себе си може би ще иска да добави.
  • И „родната“ ни „простотия“, върнеш ли се, в умност обърнѝ я! !
  • Ех...
Предложения
: ??:??