Въздишка

19 jul 2014, 11:05

Poesía » De amor

547 0 3

ВЪЗДИШКА

Аз разпнах покоя и тръгнах на воля

изправен пред здрача с възлюблен поклон.

Душата ми жадна без свян полугола,

намери в твоята своя подслон.

Без укор и с вяра нощта ни посрещна

и с топла въздишка ни вдъхна живот.

Ний двама тъй влюбени с много надежда,

страст късахме плахо от вкусния плод.

И само с луната, и само със звездите,

посрещахме изгрева в синия свод.

И всичко бе пролет, ухаеща, чиста,

тъй както нашата, силна любов.

Валентин Ангелов

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sevgimizi (Лора)

2014-07-19T20:50:20+03:00

Много силно и нежно, пълно с любов, красота, страст, чистота и наистина много силно усещане за копнеж и обич!!
"Душата ми жадна без свян полугола,
намери в твоята своя подслон."- тази част е страхотна!!БРАВО!! Поздравления!!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-07-19T16:58:32+03:00

(:
nezemna (Неземна)

2014-07-19T16:31:57+03:00

Браво за силната любов и за хубавият стих!!!