19.07.2014 г., 11:05 ч.

Въздишка 

  Поезия » Любовна
534 0 3

ВЪЗДИШКА


Аз разпнах покоя и тръгнах на воля

изправен пред здрача с възлюблен поклон.

Душата ми жадна без свян полугола,

намери в твоята своя подслон.

 

Без укор и с вяра нощта ни посрещна

и с топла въздишка ни вдъхна живот.

Ний двама тъй влюбени с много надежда,

страст късахме плахо от вкусния плод.

 

И само с луната, и само със звездите,

посрещахме изгрева в синия свод.

И всичко бе пролет, ухаеща, чиста,

тъй както нашата, силна любов.

 

Валентин Ангелов

 

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и нежно, пълно с любов, красота, страст, чистота и наистина много силно усещане за копнеж и обич!!
    "Душата ми жадна без свян полугола,
    намери в твоята своя подслон."- тази част е страхотна!!БРАВО!! Поздравления!!
  • (:
  • Браво за силната любов и за хубавият стих!!!
Предложения
: ??:??