Не ми се вдишва вече това твое ухание,
бягам, пилея се и пак в този град се завръщам,
преследвам бленувано прозрачно сияние,
скитам, бълнувам, изгарям, поглъщам
сенките, с пушек цигарен пропити,
с вкус на изгнили фалшиви слънца,
затъмняващи надеждата сгушена
в полуживата мухлясала, бивша душа.
И в черквата срутена, в края на пътя,
(път ли му казах? За де е – не знам!)
свещичка запалих за грешките вчерашни,
защото те мислех за прям. ...