tsveti4ka (Цвет)
198 271
18 may 2011, 23:13

Взрив 

  Poesía
571 0 3

Не узря в мен и късче от лятото,

дето миналата зима обещах си.

А мечтаех си да бъда малък бог

и с вятъра да милвам всички майчински...

Така и не пораснах до тавана.

А небето, все тъй шири се над мен.

Не можах да те пусна по-рано,

не можах...

а така и не стигнах до теб.

Може би се разлях твърде бързо

в ръцете на тоя живот.

Може би трябва лятото друго,

за да видя във себе си бог.

Аз изчаках...

и слезе усмихната

Луната в наметало тишина.

Окачих си на нея усмивката,

която ме превърна във жена...

 

И взриви се (като бомба) тишината

с моите залязващи усмивки.

Не остана вече в мен дори и атом

топъл или мил, или пък вишнев...

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??