tsveti4ka (Цвет)
198 271
18.05.2011 г., 23:13 ч.

Взрив 

  Поезия
572 0 3

Не узря в мен и късче от лятото,

дето миналата зима обещах си.

А мечтаех си да бъда малък бог

и с вятъра да милвам всички майчински...

Така и не пораснах до тавана.

А небето, все тъй шири се над мен.

Не можах да те пусна по-рано,

не можах...

а така и не стигнах до теб.

Може би се разлях твърде бързо

в ръцете на тоя живот.

Може би трябва лятото друго,

за да видя във себе си бог.

Аз изчаках...

и слезе усмихната

Луната в наметало тишина.

Окачих си на нея усмивката,

която ме превърна във жена...

 

И взриви се (като бомба) тишината

с моите залязващи усмивки.

Не остана вече в мен дори и атом

топъл или мил, или пък вишнев...

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??