17 ago 2017, 8:45

Wake up sad 

  Poesía » Verso libre
363 1 3
Любовта се държи като помияр,
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството.
Костите ме болят,
искам да съм на фентанил,
аз съм ковчег за душата,
ти си адски кух,
ще хвърлям пръст,
докато не ти напълня празното.
И ако умрем един след друг, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??