Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
17.08.2017 г., 8:45 ч.

Wake up sad 

  Поезия » Свободен стих
324 1 3

Любовта се държи като помияр,
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството.
Костите ме болят,
искам да съм на фентанил,
аз съм ковчег за душата,
ти си адски кух,
ще хвърлям пръст,
докато не ти напълня празното.
И ако умрем един след друг,
поне няма да се будя повече тъжна.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш, че много ми харесва как пишеш...
  • Много интересно откритие е това :
    "Любовта се държи като помияр,
    риташ го, а той идва за още"
    и като цяло много ми хареса творбата.
  • Днес Ромео не мисли да умира с Жулиета...
    Смъртта е сигурна! Любовта е търсена несрета.
Предложения
: ??:??