Страстта във нас ще се стопи,
ще легне бяла и смирена,
ще боледува, ще заспи –
преситена, опитомена…
Ще се погледнем ти и аз –
различни, нови, отрезнели –
два силуета без компас,
по пътя слепешком поели.
Ще тътне нещо може би,
а може би ще бъде тихо
и нейде нечии съдби
ще се преплитат в нежни стихове.
А ние ще вървим сами
във своите си две посоки
и вятърът ще се смири,
изтрил на любовта ни срока.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados