Страстта във нас ще се стопи,
ще легне бяла и смирена,
ще боледува, ще заспи –
преситена, опитомена…
Ще се погледнем ти и аз –
различни, нови, отрезнели –
два силуета без компас,
по пътя слепешком поели.
Ще тътне нещо може би,
а може би ще бъде тихо
и нейде нечии съдби
ще се преплитат в нежни стихове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация