На Д.М.

Гнездата са празни. В огнището вече

жарта е безумно студена.

А чувствата наши небето разсече

на твоя и моя вселена.

Съвсем безпощаден часовник тиктака

и времето рязко завива.

Полека, полека сгъстява се мракът

и бавно страстта ни заспива.

Две сенки сме с тебе. Две минали думи

в една безсловесна поема.

Чужд навикът вече лежи помежду ни –

ни дава любов, нито взема.

Телата изстиват, негалени дълго

във нощи от стон по-протяжни.

Животът ни кротко поляга на хълбок

и само душите са важни.