На Д.М.
Гнездата са празни. В огнището вече
жарта е безумно студена.
А чувствата наши небето разсече
на твоя и моя вселена.
Съвсем безпощаден часовник тиктака
и времето рязко завива.
Полека, полека сгъстява се мракът
и бавно страстта ни заспива.
Две сенки сме с тебе. Две минали думи
в една безсловесна поема.
Чужд навикът вече лежи помежду ни – ...