На Емо

Аз не мога, не искам така

да живея без твоето име

и без твоята топла ръка,

или без да ми шепнеш: "Любима!"

Търся твоето мило лице

сред лицата-море от тълпата.

И усмивката... бяло перце...

То ме гали със всеки нов вятър.

Често с болката редом вървя.

Тихо стъпвам по спомени наши.

Всеки звук ме ранява. Кървя.

Чупя с яден замах всички чаши,

от които сме пили любов...

Все те чакам среднощ да се върнеш

и с копнеж изненадващо нов

както някога да ме прегърнеш.