На Емо
Аз не мога, не искам така
да живея без твоето име
и без твоята топла ръка,
или без да ми шепнеш: "Любима!"
Търся твоето мило лице
сред лицата-море от тълпата.
И усмивката... бяло перце...
То ме гали със всеки нов вятър.
Често с болката редом вървя.
Тихо стъпвам по спомени наши.
Всеки звук ме ранява. Кървя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация