Нашата любов, Слънце, е като ябълка.
Аз покълнах семето на диво дръвче.
С лъчите си ще присадиш калема.
Ще се грижим за него, докато расте.
Ще го пазим от виелиците на живота.
Когато е готово - слънчеви ябълки ще даде.
На есен ще откъснем най-недостъпната -
от най-високия клон, с най-сочно сърце.
Ще я вкусваме. Сладко и зряло
ще се слива сокът ù с нас, докато ядем.
После аз ще засея семето... защото
нашата любов, Слънце, е като ябълка.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
ма няма на скалата - ми... пак 6!