14.03.2012 г., 20:14 ч.

Ябълка 

  Поезия » Друга
725 0 4

Нашата любов, Слънце, е като ябълка.

Аз покълнах семето на диво дръвче.

С лъчите си ще присадиш калема.

Ще се грижим за него, докато расте.

Ще го пазим от виелиците на живота.

Когато е готово - слънчеви ябълки ще даде.

На есен ще откъснем най-недостъпната -

от най-високия клон, с най-сочно сърце.

Ще я вкусваме. Сладко и зряло

ще се слива сокът ù с нас, докато ядем.

 

После аз ще засея семето... защото

нашата любов, Слънце, е като ябълка.

 

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??