Anita765 (Ани Монева)
296 11769
10 ene 2018, 22:56

Якето на татко 

  Poesía » Otra
643 8 17

Видях един клошар със якето ти, татко,

и нещо в мен душата преобърна.

Не беше самота, а онзи силен вятър,

когато взе те и назад не върна.

 

Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен,

а той учудено така се сепна.

Погледна ме и после якето приглади,

и двамата се чувствахме нелепо.

 

И двамата стояхме срещнали очите.

Той гледаше ме с поглед тъжно-празен,

пък моите до дъно в дрехата му впити,

а помежду ни тишината лазеше.

 

Не знам дали не мина време – цяла вечност,

или наместих някак си душата.

Въздъхнах, че човекът е поне облечен,

а аз – минаващата непозната.

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??