10.01.2018 г., 22:56 ч.

Якето на татко 

  Поезия » Друга
703 8 17
Видях един клошар със якето ти, татко,
и нещо в мен душата преобърна.
Не беше самота, а онзи силен вятър,
когато взе те и назад не върна.
Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен,
а той учудено така се сепна.
Погледна ме и после якето приглади,
и двамата се чувствахме нелепо.
И двамата стояхме срещнали очите.
Той гледаше ме с поглед тъжно-празен,
пък моите до дъно в дрехата му впити,
а помежду ни тишината лазеше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Предложения
: ??:??