rad (Радостина Марчева)
42 201
27 oct 2007, 18:03

Ялова 

  Poesía » De amor
1478 0 23
 

Тя е толкова стара... Като зимна трева,

а ръцете й - букови клони.

Под очите й трепва дървесна кора,

щом провесва мечти на простора.

Пръска листи от орех връз небесния скрин.

Там прибира звездите по утро.

Прави сладко от млади и луди луни -

по лъжичка - за влюбени хора

Сяда кротко на двора. Дълго, дълго плете

на нощта разпиляната грива

и от нежност потичат по стрехите реки

и запяват капчуци на пролет.

Тя  е толкова стара... Като света.

Тази обич, с която те милвам.

Тя не трябва да ражда и отглежда деца,

щом без нея  ще се умира. 

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??