27.10.2007 г., 18:03 ч.

Ялова 

  Поезия » Любовна
1445 0 23
 

Тя е толкова стара... Като зимна трева,

а ръцете й - букови клони.

Под очите й трепва дървесна кора,

щом провесва мечти на простора.

Пръска листи от орех връз небесния скрин.

Там прибира звездите по утро.

Прави сладко от млади и луди луни -

по лъжичка - за влюбени хора

Сяда кротко на двора. Дълго, дълго плете

на нощта разпиляната грива

и от нежност потичат по стрехите реки

и запяват капчуци на пролет.

Тя  е толкова стара... Като света.

Тази обич, с която те милвам.

Тя не трябва да ражда и отглежда деца,

щом без нея  ще се умира. 

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??