4 jul 2007, 14:10

Яна 

  Poesía
615 0 1
Вървеше Яна сама...
Боляха я сърце и душа...
Вървеше Яна,
с душевна яма...
вървеше тя,
по паветата,
и знаеше, че там са те:
Стефан и Емилия...
Вървеше тя
и се молеше да спре дъжда...
Миришеше на ванилия
и това подсилваше болката...

Малко е глупаво и несвързано - добре го разбирам - но наистина усещам някакво чувство в това мое произведение.

© Мария Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??