Вървеше Яна сама...
Боляха я сърце и душа...
Вървеше Яна,
с душевна яма...
вървеше тя,
по паветата,
и знаеше, че там са те:
Стефан и Емилия...
Вървеше тя
и се молеше да спре дъжда...
Миришеше на ванилия
и това подсилваше болката... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация