27 ene 2015, 20:27

Ярко 

  Poesía » Otra
337 0 1

и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две
яростно вкопчени
категории

но някога всичко
трябва да спре
в дланта си
това сиво небе
да стриеш на пепел
и щедро да ръсиш
от шепи

с грохот където
сълзи са отеквали
всичко си идва
на мястото някога
на мястото на всичко
тя свети по-ярко
от всякога 

 
 
 

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??