27.01.2015 г., 20:27 ч.

Ярко 

  Поезия » Друга
369 0 1

и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две
яростно вкопчени
категории

но някога всичко
трябва да спре
в дланта си
това сиво небе
да стриеш на пепел
и щедро да ръсиш
от шепи

с грохот където
сълзи са отеквали
всичко си идва
на мястото някога
на мястото на всичко
тя свети по-ярко
от всякога 

 
 
 

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??