За болката какво да ви разкажа...
във мене е... дълбоко я приспах -
разголя ли душата, ще покажа
какво научих и какво видях...
Видях, че мога да съм силна,
че падах и разбивах колене,
разбрах, че много съм стабилна,
дори пред ураганни ветрове...
Достойнство имам, истински обичам,
не се срамувам да се извиня...
Със лаври никога не се закичам
и зная точно накъде вървя...
Приспах си болката, нарочно в мене
оставих я... дълбоко упоена -
да може да напомня, като мине време,
в какво била съм пристрастена...
Да дреме нека и да се обажда,
понякога дори ще е ми е нужна
и нека според случая да се нагажда,
обади ли се, аз ще съм послушна...
И нека да боли, щом заслужавам,
за всичко искам в тоз живот да плащам,
в любов когато пак се обяснявам,
местенцето на болката ще хващам...
© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados