4 sept 2007, 23:04

За девет грама 

  Poesía
795 0 1
"Девет грама и в сърцето,
почакай, недей ме вика още,
дано ми провърви поне с любов,
щом не поиска ме... смъртта!"
... пустиня, планини от песъчинките-прашинки,
частици, дошли от всеки, дал поне веднъж от себе си
на нея грам, солен и тежък...
... донесени от птиците, които излитат
или се връщат в своя дом...
... кое ги кара?!...
... кое от двете?!...
... любов очаквана... смърт ненадейна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??