15 abr 2015, 22:27

За Един Последен Път 

  Poesía » Otra
779 0 0
Далечно ехо шепне на моето ухо.
Изгубен в обятията на тъмното море.
Потъващата ми лодка не ще удържи дъжда,
капчиците блестят, като образ на моята
душа.
Зная, че трябва да продължа да дишам,
но съзнанието ми потъва надолу и надолу.
И за момент едничък чувствам студа на дълбините.
И въздуха ми свършва, потъва моето тяло надолу.
Дали беше отчаяние или живот без надежда.
Поемах всеки удар като герой, но напразно.
Толкова много мили думи изрече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??