ИнаКалина
523 11394
9 dic 2021, 23:37  

За живите добро дали остана 

  Poesía » Filosófica, Otra
1030 7 11

Ръждива котка мърка до комина,

не трака зъби и не се тревожи.

Тътрузи мракът върла месечи́на

и стели на врабчето сетно ложе.

 

Студът сковал е пухкавата сянка,

изрязан сърп под облак изтънява

и с този нокът зимата пияна

изчопля от душите всичко бяло.

 

Топяща се висулка е животът

като сълза по процепа на стомна.

Окото на ръждива котка дом е

за капката последна и бездомна.

 

Когато бликне от зората рана

и смръзналото слънце се изрони,

дано и от доброто да остане

за живите... недадено за помен...

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??