Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка,
изрязан сърп под облак изтънява
и с този нокът зимата пияна
изчопля от душите всичко бяло.
Топяща се висулка е животът
като сълза по процепа на стомна.
Окото на ръждива котка дом е
за капката последна и бездомна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse