3 ene 2012, 23:47

За лирическия 

  Poesía
667 0 4
Кой може духа ми във клетка да върже
и словото да вкара във калъп.
Лесно с рими захаросани се лъже,
на истината щом обърнеш гръб.
С лирическия често си приличаме
и носиме един и същ балтон.
С еднаква сила думите изричаме,
незнаещи какво е полу-тон.
С еднакъв белег на челото сме - дълбок.
И можеме да пием по ока...
Да ме прощава всеобичания Бог,
отдавна ми надянаха рога... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??