argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
3.01.2012 г., 23:47 ч.

За лирическия 

  Поезия
638 0 4

Кой може духа ми във клетка да върже

и словото да вкара във калъп.

Лесно с рими захаросани се лъже,

на истината щом обърнеш гръб.

 

С лирическия често си приличаме

и носиме един и същ балтон.

С еднаква сила думите изричаме,

незнаещи какво е полу-тон.

 

С еднакъв белег на челото сме - дълбок.

И можеме да пием по ока...

Да ме прощава всеобичания Бог,

отдавна ми надянаха рога...

 

... и все в бодливи строфи думите редя,

вещаещи не малко пъти гръм...

От истината ни оскъдна не крада,

описвам се такъв, какъвто съм...

 

С лирическия често си приличаме.

Тук няма никакво съмнение.

Макар и трудно с него да се сричаме,

живеем в мир и вдъхновение...




 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??