На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата.
Тъгата
по всяка мисъл страшно трополи!
Нахлуват спомени и разпиляват
искрицата надежда за мечти,
в които тебе, татенце, те няма...
Крещи ми всеки порив за това,
че пътя ми ти няма да споделяш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse