На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата.
Тъгата
по всяка мисъл страшно трополи!
Нахлуват спомени и разпиляват
искрицата надежда за мечти,
в които тебе, татенце, те няма...
Крещи ми всеки порив за това,
че пътя ми ти няма да споделяш,
че няма да те видя пред дома,
че всичко настоящо ни разделя...
Навикнала съм с твоята любов
и този свят без нея е различен.
Ако сега си някъде при Бог,
за мене се моли
и ме обичай!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени