ЗА МИГ СЪМ ВЪРХУ ВЪЖЕНИЯ МОСТ

Ще постоя на въжения мост.

Ще гледам как реката си отива.

Спокоен съм. На този свят съм гост,

изпил до дъно чашата горчива.

Като си тръгна нявга от света,

без жал ще ме затрупа снеговеят –

безсмислен като всичките неща,

с които се залъгвам, че живея.

Обувки, чанта, шапка и чадър,

жени, които идеха срещу ми,

и думите добро, любов и смърт

не са ли, питам, само празни думи?

Какво от този свят ще отнеса?

Това, което вчера бях донесъл –

набръчканите свои телеса

и мъката, че той не беше весел.

Отивам си... По въжения мост.

Под мен реката също си отива.

На този свят за миг бях светъл гост,

дошъл да хвърли сянката си жива.

4 януарий 2025 г.

гр. Варна, 11, 15 ч.