ЗА МИГ СЪМ ВЪРХУ ВЪЖЕНИЯ МОСТ
Ще постоя на въжения мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива.
Като си тръгна нявга от света,
без жал ще ме затрупа снеговеят –
безсмислен като всичките неща,
с които се залъгвам, че живея.
Обувки, чанта, шапка и чадър,
жени, които идеха срещу ми,
и думите добро, любов и смърт ...