За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам,
същински огън, в мене гори,
омагьосва ме, и ме повежда,
към бряг от слънце и мечти.
Надничам в зениците кротки,
виждам късче от синьо небе,
и полагам в десницата топла,
частица малка, от моето сърце. ...