Стоя сега пред таз камина,

а спомените - кат лавина,

припомнят ми че и таз година,

с радости и скърби е тя обилна,

много хора, много свят видях,

с чудеса чудати се  запознах,

по каменни друми все вървях, 

срещнах много страх и грях,

но за миг поне се не спрях; 

Дни на слава - О, Шипка!

дни на падение жестоко -

кръв и болка от сърцето 

тъй безспирно бликат,

градове и съдби човешки,

падаха от пламъци жежки,

наказваха ни сякаш за грешки,

толкоз тежки, дори нечовешки; 

Но ето че и таз година,

полека и бавно отмина,

като пушека в комина,

и нека догодина, до амина,

здраве, късмет безчет да има,

щастие никого да не подминава,

а островът любовен  да приютява,

всеки корабокрушенец - добротата,

нека сетне на всички ни, сложи венец!